Яви се един проповедник между хората, иска да ги убеди, че има друг свят. Такова убеждаване е търговска работа. Проповедникът е заинтересуван, както търговецът, който иска да има много клиенти. Колкото повече се купува стоката му, толкова по-доволен е той. За онзи, който купува много от него, той казва: Дебър човек е той. – Защо е добър? – Защото купува много неща от него. За друг казва, че не е добър човек. – Защо? – Защото рядко влиза в дюкяна му. Мнозина казват, че тук се проповядвало учение, противно на тяхната вяра. – Съгласен съм с тях. Всички хора казват, че има Бог, но в живота си Го отричат. Съвременните хора вярват в някаква човещина, в култура, в благородство, но опитай се да поискаш от тези хора пари без запис, и ще видиш, каква е тяхната култура. Веднага ще ти се отговори: Нямам пари в себе си. Наистина, как се осмеляваш да искаш пари от някого без полица? Той казва: Откажи се от това желание. Това, което ми искаш, е невъзможно. – Ще ти ги върна. – Това е въпрос. Питам: Защо тези хора проповядват за Господа, щом нямат вяра в своя ближен? Вие изповядвате Господа на думи, а не на дела. Той няма никакво отношение към вас. Когато се говори за Бога, аз разбирам, че нашите отношения към Него трябва да бъдат такива, каквито са отношенията ни към слънцето и на слънцето към нас. Каквито са отношенията на слънцето към нас, такива са отношенията на Бога към душите. Следователно, ако ти не живееш добре, ще си създадеш зло за самия себе си. – Защо? – Нарушаваш хармонията между Бога и твоята душа. Ти ще станеш невъзприемчив към слънчевата светлина и топлина, ще изгубиш най-благородните си чувства и ще станеш недоволен от живота. От мое гледище, в съвременните хора има нещо осакатено. Гледам, в един дом мъжът здрав, жената и децата също здрави, има хубава къща, но, въпреки това, той сам е кисел, недоволен. Какво му липсва? В един анекдот добре се илюстрира недоволството на човека.
Новото съзнание
Утринно Слово от Учителя, държано на 4 декември, 1932 г. София. – Изгрев.
