Сега във вашия ум се заражда възражението: Защо ни са тези опитности, тези преживявания и това учение? Представи си, че тръгваш на път. Чуваш, че някъде в планината имало заровено голямо богатство. Тръгваш за планината. По пътя срещаш големи мъчнотии и препятствия, голяма кал – ще се изцапаш. Качваш се на планината и на определено място намираш богатството. Питаш се: Не можа ли всичко това да стене без оцапване? Взимаш гърнето с парите и си мислиш: Добре щеше да бъде, ако имаше едно такси. Радваш се на златото, но като погледнеш нечистите си дрехи, като помислиш за труда си, казваш: Не можа ли без всичко това? Сега пък аз те питам: Защо искаш всичко да стане по друг начин? Каква е твоята цел? Защо искаш да вземеш богатството, без да се оцапаш? Ако вземеш богатството и се оцапаш, това не е кражба. Обаче, ако не се оцапаш и минеш някъде през въздуха, това е кражба. В първия случай, ще бъдеш оцапан отвън, а чист отвътре, Във втория случай, ще бъдеш отвън чист, а отвътре оцапан. Кое е за предпочитане? Аз предпочитам външно да си изцапан, отколкото вътрешно.
Разрешаване на мъчнотиите
Утринно Слово от Учителя, държано на 6 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.
