Казвам: Като придобиете Божественото съзнание, вие имате вътрешна самоувереност и съзнание за силата в себе си. Аз съзнавам своята слаба и силна страна и не си правя никакви илюзии. Като не мога да направя нещо, казвам: Прави са хората. Спирам се със смирение, не се заблуждавам. Казвам си: Това нещо трябва да го науча. Какво мислят хората, това е друг въпрос. Щом не можеш да вдигнеш камък, тежък сто килограма, какво друго ще направиш? Вие още не сте опитали силата си. Казват ви, че дядо ви е богат, има заровено богатство в земята, и вие вярвате. И досега търсите имането на дядо си, още не сте го намерили. Мнозина са идвали при мене да ме питат, къде е заровено богатството на дядо им. – Ако знаех, къде е богатството на дядо ви, сам щях да го изкопая, нямаше да казвам на вас. Казвал съм на някого: Готов съм да ти кажа, къде е богатството на дядо ти, но ти готов ли си да го оставиш на мое разположение, аз да ти давам колкото трябва? – Не съм готов. – Тогава остави настрана този въпрос. Пътят, по който вървите, изисква истинско знание, което да посветите на Бога.
Разрешаване на мъчнотиите
Утринно Слово от Учителя, държано на 6 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.
