Коя е главната задача, която решава болният? Каквото и да му се говори, той иска да разбере по какъв начин може да оздравее. Той казва: „Толкова време вече как боледувам. Не зная как да се излекувам“. Сиромахът пък пита само за пари, търси начин да се освободи от сиромашията. Обаче никога не пита как да се освободи от гнева си. Гневливият човек носи тоягата си и когото срещне, налага го на общо основание. Като набие някого, казва: „Слава Богу, мина ми гневът“. – Неговият гняв минава, но какво да каже онзи, който е понесъл ударите на тоягата? Той не е бил гневен. Как ще определите какво представлява човешкият гняв? Кои са отличителните черти на гневливия? Той носи тояга със себе си, лицето му е намръщено, сърдито и току търси човек, върху когото да сложи тоягата си. И като слага тоягата надясно-наляво върху гърба на някого, той разбира какво е гневът. Ще дойде ден, когато и той ще опита тоягата на своя гръб. Тогава ще разбере още по-добре какво е гневът. Има физическо, духовно и умствено разбиране на гнева. Някой напише едно стихотворение, в което влага много свои чувства и преживявания. Веднага критиката се произнася за това стихотворение. Туй е умствен начин за проява на гнева. Поетът опитва вече тоягата на гърба си. Критиците не са нищо друго, освен гневливи хора, които налагат тоягата си по гърба на поетите и писателите. Като опитват много пъти тази тояга, някои от тях се отказват вече да пишат. Но след известно време отново почват да пишат, обаче се оглеждат натук-натам, да не разбере критикът. Те питат къде е критикът и като разберат, че е заминал занякъде, започват свободно да пишат. – Така е. Когато се чуе, че в гората има мечка, хората рядко минават през този път. Щом разберат, че мечката я няма, свободно вече минават през гората. Следователно не питайте защо има мечки в света. Щом съществуват, има дълбока причина за това. Те имат своето предназначение. Какво е било първоначалното им предназначение, аз зная, но няма да ви го казвам. Ако искате да го знаете, ще ви пратя в гората, да ви срещне мечка. И тогава, ако сте хора, които не разбирате живота, тя ще ви оплюе. С това мечката иска да каже: „Не се надявах, че сте толкова невежи, да не знаете защо съм създадена. Вашият път не трябва да се сблъсква с моя. Когато аз минавам, вие трябва да отстъпвате“. – „Не може ли да минем първо ние, а после мечката?“ Аз ще ви задам друг въпрос: Не може ли, когато си гладен, първо да свършиш работата си, а после да се нахраниш? Ако искаш всякога да бъдеш пръв, трябва да обърнеш целия ред на нещата, да тръгнеш по обратен път.
Божествен импулс
Утринно Слово от Учителя, държано на 5 февруари 1933 г., София, Изгрев.
