Питам: Ако и вие се вкисвате в живота си, не сте ли стари? Вкисването в живота е признак на старост. Като станеш много учен, започваш да философстваш, не вярваш в щастието. – Защо? – Остарял си вече. Не вярваш, че можеш да проявиш доброто в себе си – остарял си. Не вярваш, че можеш да бъдеш благороден – остарял си. Като изгубиш вяра в сегашния си живот, отлагаш за бъдещия, за друг някой живот. – Какво се разбира под „друг живот“? Това е все едно да отлагаш полицата си, както правят онези, които имат много да дължат. Мислиш ли, че като отложиш полицата си, ще имаш в бъдеще по-благоприятни условия? И това е възможно, но вероятността да дойдат благоприятни условия е малка. Ти използвай сегашните условия, а за бъдещите не мисли. Човек трябва да се освободи от своя личен живот. Докато живее в личността, той всякога ще разрешава въпросите си лично. Това значи да ги решава частично. Искаш да бъдеш щастлив. Ще бъдеш щастлив, ако престанеш да мислиш за щастието. Скърбиш – престани да мислиш за страданието.
Божествен импулс
Утринно Слово от Учителя, държано на 5 февруари 1933 г., София, Изгрев.
