Една вечер един беден негър спрял под прозореца на един богат американец и започнал да свири. Без да пита искат ли да го слушат, той отворил хармониката си и започнал да свири пред къщата му. Американецът се чудел какво да прави – не могъл да спи от свиренето на негъра. Току-що легнал с децата си да спи и музиката го събудила. Мислел си американецът: „Да взема една тояга и да сляза долу да набия негъра, това е дълга и широка работа“. Най-после отворил прозореца и започнал да маха с ръце, да пъди негъра. Обаче последният разбрал, че американецът е доволен от свиренето, затова продължил да свири. Американецът му подхвърлил от прозореца един долар, с желание да се освободи от него. Негърът продължавал да свири. Американецът подхвърлил още един долар и негърът все още продължавал да свири. Трети долар хвърлил, но свиренето не престанало. Най-после американецът отворил прозореца и казал на музиканта: „Върви си вече. Утре пак ела, ще ти дам друго нещо“. Така той се освободил от негъра. Питам: Можаха ли да се разберат богатият американец и бедният негър? – Не се разбрали. – Защо? – Защото интересите им са различни. Бедният искал да свири, за да изкара повече пари. Богатият пък искал да си почине, затова бил готов да плати скъпо, за да се освободи от негъра. И двамата си служат с парите: американецът, за да се освободи от негъра, а бедният негър – да си изкара прехраната. Направете превод на този пример, да видите какво представляват щастието и нещастието, както страданието и радостта.
Питам: На кой гръб ще сложите щастието, и на кой – нещастието – на негъра или на американеца? В случая щастието е от страната на негъра, който свири, а нещастието – на страната на американеца, който е готов скъпо да плати, само да се освободи от музиканта, да продължи съня си. Следователно нещастието е на едната страна, а щастието – на другата страна. Ето защо, когато нещастието дойде при тебе, ти си богат. – Как така? – Много просто. Кой губи парите си: бедният или богатият? – Богатият. Той разполага с милиони, които в един момент може да изгуби. Заради парите си той може да изгуби и здравето, и живота си. Само богатият страда. – Кой се радва? – Само сиромахът се радва. Като знаете това, не се стремете да измените сегашния ред на нещата. Това е невъзможно. Искате да съедините страданието с радостта, щастието с нещастието, но това е немислимо. Невъзможно е сиромахът да стане нещастен. Той всякога е щастлив. Само богатият може да стане нещастен. В ума на всеки човек стои идеята: „Да съм богат!“ – Ако си богат, ти ще бъдеш едновременно и нещастен. Който иска да разбере живота, той трябва да познава вътрешната страна на щастието и нещастието, на радостта и страданието. Той трябва да ги разбере като сили, които функционират в живота. Казваш: „Аз искам да бъда красив“. – Какво може да ти допринесе красотата? – Много нещо допринася красотата, но трябва да знаеш как да я използваш. Ако си грозен, всички ще те подозират. На красивия всички дават, кой каквото може. Ако си красив и влезеш в гостилница, веднага ще те нахранят. И беден да си, пак ще те нахранят. Гостилничарят казва: „Заповядай!“ Той веднага те кредитира. Обаче, ако си грозен и влезеш в гостилница, никой няма да те кредитира. Така е с негрите. За тях има специални гостилници, даже и специални черкви. Когато негър влезе в гостилница между бели, непременно трябва да седне далеч някъде. Това се дължи на известна омраза към тях. Причината за омразата е кармическа. Предполага се, че според закона на кармата черните са онеправдани от белите, понеже белите дълго време са робували на черните. Днес те им се отплащат по такъв начин. Всичко в света е определено. Например, определено е какво може синът да иска от родителите си. Определено е също какъв ще бъде животът на децата. Обаче родителите никога не допущат, че децата им могат да боледуват, да бъдат нещастни. Ако въпреки тяхното очакване децата боледуват и страдат, родителите не знаят къде е причината – в тях или в самите деца. Всъщност, детето е причина за своите страдания. На същото основание, не мислете, че Бог е причина за вашите страдания. Бог не мисли за страданията и нещастията на хората.
Божествен импулс
Утринно Слово от Учителя, държано на 5 февруари 1933 г., София, Изгрев.
