Когато съзнанието на човека е будно, нито разбойници го нападат, нито простуда го хваща. Докато умът пази тялото, човек не се простудява. Нещастията в живота идат, когато умът и съзнанието на хората ги напущат. Колкото по-здрава е връзката на човека с Бога, толкова по-далеч са нещастията от него. Тогава той може да направи всичко. Под „всичко“ не разбирам да излезе вън от своите възможности. Ако мислиш, че можеш да направиш всичко, ще приличаш на просото, което си въобразило, че е годно за всичко. Един ден всички растения, всички зърнени храни – жито, ръж, царевица, ечемик, отишли на война, да воюват за свободата си. Хвърлили жребие, който от тях да остане за храна на хората. Жребието паднало на просото, то да остане да храни човечеството. То запитало: „Каква работа да върша? За какво да послужа? На баница да ставам ли?“ – „Ти стани на хляб, че за баница не мисли“ – отговорили всички в един глас. Наистина, невъзможно е да се прави баница от просо. Изкуство е да се направих хляб от просо, а за баница въпрос не става. Хората ще минат и без баница. Някои хора, като просото, питат: „На баница да ставаме ли?“ – Вие станете на хляб, че за баница не мислете.
Божествен импулс
Утринно Слово от Учителя, държано на 5 февруари 1933 г., София, Изгрев.
