Сега ще ви запитам: Кое е по-добро – ти ли да ядеш хляба, или тебе да ядат като хляб? Ако можете да отговорите на този въпрос, ще разберете стиха, където Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Питате: „Какво се ползва Христос, ако ядем плътта Му и пием кръвта Му?“ – Ползата е в това, че като живеем ние, и Христос ще живее чрез нас. И ако не ядем плътта Му и не пием кръвта Му, и ние не можем да живеем. Следователно, който иска да има живот, не трябва да се отказва от плътта на Христа. Аз не говоря за скритото в човека, но за онова, което той проявява, и с него помага на хората. Помнете: Бог се проявява в нас чрез най-малкия подтик. Там е Божественото. Значи всеки най-малък подтик към доброто трябва да се изяви навън. Така ще дадете път на Божественото в себе си. Ако дадеш място на този подтик в себе си, ти си умен човек, ти си в правия път. Само по този път можеш да разбереш Божественото. – „Какво да правим с големите подтици?“ – Те ще се реализират след малките. Ако реализираш първо големите подтици, ти си далеч от Божественото. Например, желанието ти да станеш богат е голям подтик. Той ще те отдалечи от Бога. Желанието ти да станеш учен пак е голям подтик. Ти искаш да станеш учен, работиш по цели дни, а близо до тебе се дави една мушица, на която не обръщаш внимание. Казваш: „Важна работа имам, не ме интересува тази мушица“. – Не, спаси мушицата и пак продължи работата си. Благородството на човека е в това, да прекъсне и най-важната си работа, но да спаси мушицата, която се дави. Според мене благородна мома е онази, която е готова да се спре в пътя си, да върже връзката на обувката на стария и немощен човек. Каже ли, че не се занимава с такива работи, тя няма никакво благородство. Тази мома не е умна, нищо не може да се очаква от нея. И вие давате първо място на общественото мнение и не се интересувате от това, какво Бог мисли за вас. Не, сложи на първо място Божественото в себе си, а на последно – своето величие и знанието, с което разполагаш. И най-малкото проявено добро в тебе е в сила да ти донесе повече блага, отколкото най-голямото знание. Ще ви приведа един пример за един виден музикант. Той бил крайно взискателен и строг към учениците си. Който не го задоволявал, веднага го изпъждал. Нови ученици мъчно приемал. Едно малко момче имало силно желание да бъде негов ученик. То само отишло да го моли, да го приеме за ученик. Обещавало, че ще учи добре, ще го слуша, само да го приеме. Учителят му отказал. Момчето се върнало у дома си, но желанието му да стане ученик на този учител не изгаснало. След време то пак отишло да се моли. Учителят мълчал, нищо не отговорил. В това време момчето видяло едно петно на обувката на музиканта. Веднага извадило кърпичката си, навело се и с нея изтрило петното. Музикантът го потупал по гърба и нежно му отговорил: „Ти ще бъдеш мой ученик“. Една малка постъпка отворила вратата на малкото момче. То спечелило сърцето на музиканта и станало негов ученик. Ако не беше очистило петното на обувката му, нямаше да успее. Сега и на вас казвам: Не е достатъчно само да следвате пътя към Бога, но трябва да направите нещо, с което да спечелите Неговото благоволение. – „Господ не вижда ли и не разбира ли нашите нужди?“ – Той вижда и разбира всичко, но вие трябва да направите нещо, с което да спечелите Неговото внимание. – „Какво трябва да направим?“ – Там е работата – да знаете какво да направите. – „Ние правим много неща за Господа.“ – Правите много неща, но все големи, велики. Бог обръща внимание на малките, микроскопични неща. Вие мерите нещата според вашето разбиране. Вашата мярка не е мярка и на Бога.
Божествен импулс
Утринно Слово от Учителя, държано на 5 февруари 1933 г., София, Изгрев.
