Казва се, че Христос влезе в Ерусалим, възседнал на ослица. Питате: „Не можа ли Той да влезе без ослица?“ – Вие можете ли да влезете във физическия свят без тяло? – „Не можем.“ Значи между физическия свят и тялото на човека има известно отношение. В духовния свят може без физическо тяло. Като се говори за ослицата, вие гледате на нея като на животно, лишено от разумност. Дали е така, това е въпрос. Виждаме, че Христос, един велик човек, възседна ослица, а учениците Му сложиха дрехите си върху нея, да ги носи.
Питате: „Не можаха ли учениците сами да си носят дрехите, а трябваше да ги слагат на гърба на ослицата? Не можа ли Христос да влезе пеш в Ерусалим? Защо народът посрещна тържествено Христа?“ – Вие питате за неща, на които и да ви се отговори, мъчно ще ги разберете. И във времето на Христа очакваха да дойде Царството Божие, но не дойде. И до днес още не е дошло. И досега се дават обещания на хората, но обещанията още не са изпълнени. Казва им се, че ще има хляб в изобилие, че ще имат свобода. Хората очакват времето да се изпълнят тези обещания и още ще чакат. – Защо? – Защото не разбират законите. Те не знаят, че Истината ще им донесе свободата. Друг път за свободата няма. Човек трябва да влезе в Ерусалимския храм, т.е. в своя вътрешен храм, и да изгони търговците навън. Търговците представляват дребнавостите в живота. Не можеш да служиш на Бога и да се занимаваш с дребни работи. Те всякога ще те спъват. Следователно всичко, което спъва човека, трябва да излезе навън. Ще ви кажа една мисъл, която може да си напишете. Тя е следната: Никога не поставяй завеса пред очите си. Да сложиш завеса на прозорците, има смисъл, но пред очите – никога! Въпреки това, преди години, високопоставените дами носеха воал на лицето си под предлог, че се пазят от слънцето и вятъра. Всъщност това беше мода.
Умен и справедлив
Утринно Слово от Учителя, държано на 12 февруари 1933 г., София, Изгрев.
