Сега, да дойдем до същественото. – Кое е същественото? – Което осмисля живота. Ето защо, говорете на хората, както и на себе си, по такъв начин, че да дойдете до истинското разбиране на живота. Досега са ви говорили приказки, като на деца. Вашите баби и майки са ви разказвали толкова много приказки, че сте изпълнени с един вътрешен страх. На децата разказват приказки от „Хиляда и една нощ“. Те слушат, жадно възприемат всичко и вечер, като си лягат, не могат да заспят – страхуват се. И възрастните се страхуват като децата. Здравият се страхува да не заболее, а болният – да не умре. Богатият се страхува да не го оберат и да осиромашее. И сиромахът се страхува, но не знае от какво. Ученият се страхува да не изгуби знанието си. И невежият, който няма знания, също се страхува. От какво се страхува, и той не знае. Да се разказват приказки на децата, това е на място. Но да разказваш приказки на гладния, това е безпредметно. Гладният се нуждае от нещо съществено – от хляб. Ще му дадеш хляб и след това ще го накараш да работи. – „Как ще работя?“ – Както знаеш. Важно е да свършиш работата добре. – „Не мога да работя.“ – Щом не можеш да работиш, ти си дете, което още очаква на майка си и на баща си. Майката ще вземе лъжичката и ще му слага кашицата направо в устата. Ако си възрастен, сам ще намериш хляба и ще се нахраниш. На същото основание възрастният сам намира знанието, което му е нужно. Човек е дошъл до положението сам да работи и сам да се храни. Той не се нуждае вече от кашицата. Като работи сам, той усилва вярата в себе си. По отношение на вярата хората могат да вярват в неща вън от себе си. Например, някой вярва в парите, а друг – не вярва. По отношение на парите първият е вярващ, а вторият – безверник. Който вярва в парите, в богатството, има възможност да стане богат. Който не вярва в парите, не може да забогатее. – Кое е по-добре: да си богат, или да си сиромах? – Според мене за предпочитане е да си сиромах. Богатия всеки може да го убие; сиромахът си върви спокойно, не се страхува, че ще го убият. Голямата вяра в парите докарва смъртта. Вярваш в парите, а същевременно се безпокоиш. Това не е вяра. То е все едно да вярваш в Бога и да се безпокоиш. Вярата в Бог изключва всякакъв страх и безпокойство. – На какво се дължи това безпокойство? – То е вътрешен, личен въпрос, на който сами ще си отговорите.
Умен и справедлив
Утринно Слово от Учителя, държано на 12 февруари 1933 г., София, Изгрев.
