Аз не се интересувам, че някой се объркал в тъмната нощ. Не се интересувам и от това, кой му е помогнал да се оправи. Че някой му осветил пътя, и това не ме интересува. Аз се интересувам от моята свещ, какво мога да направя с нея за себе си и за вас. Вечер, докато си в тъмнината, нищо няма да говориш за свещта на този, който ти осветява пътя. Ако говориш, ще му напакостиш. През деня, на светло, можеш да говориш, колкото искаш. Като опиташ светлината на свещта, тогава ще говориш за нея. Когато аз ти светя, ще вървиш след мене, няма да се отклоняваш нито наляво, нито надясно. Ще вървиш след мене и ще мълчиш. – „Какъв ще бъде краят?“ – За края не мисли. Като изгрее слънцето, тогава ще видиш края. Благодари, че виждаш светлината и доброто, което ти е направено. Когато някой те изведе от тъмната нощ, и аз съм готов да те изведа. Между проявите на доброто има връзка. Откъдето и да дойде светлината, тя излиза от един източник. Светлината иде от Бога. Тя осветява пътя на всеки човек, дошъл в света. Всеки е длъжен да обича Господа заради светлината, която получава от Него. – „Как ще Го обичаме?“ – Младият ще обича Господа като млад, а старият – като стар. Ученият ще обича Господа като учен, а простият – като прост. Здравият ще обича Господа като здрав, а болният – като болен. Богатият ще Го обича като богат, а сиромахът – като сиромах. Бог приема любовта на всички, както приема и молитвата им. Той приема молитвата и на богатия, и на бедния; наема молитвата и на богатия, и на бедния; на учения и на простия; на здравия и на болния. – „Като забогатея, тогава ще се моля на Бога, да Му благодаря.“ – Не, ще се молиш на Бога и като сиромах, и като лош, и като болен. Бог приема молитвата на всеки човек и на всеки отдава по нещо. Когато лошият се моли, ще стане добър. Когато болният се моли, ще оздравее. Обаче, ако добрият не се моли, ще стане лош. Ако здравият не се моли, ще се разболее. Освободете се от ненужния товар, който носите на гърба си. – „Как ще се освободим?“ – Като дадете част от товара си на онзи, който нищо не носи. Така ще се радват и онези, който нищо не носи. Така ще се радват и онези, които нищо нямат, както и онези, които имат много. Едни да дават, други да вземат, да става вътрешна обмяна. Да се радва и който има, и който няма. Давай, за да се слави името Божие. Взимай, за да се слави името Божие. Нужни са хора, които дават и които взимат. Едновременно ще даваш и ще взимаш. Ще възприемаш Божията Любов и ще я предаваш на другите. Любовта ще донесе щастието, което търсите. – „Възможно ли е да придобием Любовта още в този живот?“ – Възможно е. – „Мога ли да стана богат?“ – Можеш. – „Кога?“ – Не питай. – „Мога ли да стана учен?“ – Можеш. – „Кога?“ – Не питай. Има едно условие, при което можеш да станеш и богат, и учен. – „Кое е това условие?“ – Като повярваш. Чрез вярата ти вървиш по друг закон.
Умен и справедлив
Утринно Слово от Учителя, държано на 12 февруари 1933 г., София, Изгрев.
