„Светските хора могат да постигнат всичко.“ – Не е така. Ето, богатият има пари, а нищо не може да направи. – Защо? – Защото се затваря за хората, счита ги непризнателни. – Този човек не е на прав път. Отворена ли трябва да бъде чешмата, или затворена? – Отворена трябва да бъде. В затворените чешми водата тече слабо. Следователно в ума на богатия не трябва да стои мисълта, че той прави добро. Ще прави добро без да мисли за него. – „Ще се моля на Господа да ми изпрати по някакъв начин пари.“ – Ти си на крив път. Пари ще искаш от хората, те са ги създали, а от Господа ще искаш да отвори сърцето ти, да обичаш. Ако обикнеш един богат човек, той ще отвори сърцето си за тебе и ще ти даде каквото искаш. Той ще бъде готов да ти даде половината от богатството си. Не можеш ли да обичаш богатия, нищо не очаквай от него. – „Ще се моля на Бога, да отвори сърцето на богатия към мене.“ – На крив път си. Не можеш да искаш това от Господа. – „Какво да правя тогава?“ – Ще обикнеш богатия, но не за неговото богатство. Ще го обикнеш за самия него. Тогава и той ще те обикне. И без да искаш нещо от него, той ще ти даде половината от своето богатство. Едно се иска от вас: Да се обичате един друг. Това е волята Божия. Който люби, всякога придобива; който не люби, губи. Това е закон. – „Ние не знаем този закон.“ – Това не ме интересува. Длъжни сте да го знаете.
Умен и справедлив
Утринно Слово от Учителя, държано на 12 февруари 1933 г., София, Изгрев.
