Една млада мома от Сливен обичаше един млад момък, добър човек, който живееше чист живот, прекарваше в пост и молитви, искаше светия да стане. Момата пък искаше да се ожени за него. Аз й казвах, че този момък е добър, но не е за нея, тя няма да бъде щастлива с него. – „Нищо, нека не бъда щастлива, но искам да живея с него поне три дена.“ Най-после тя постигна желанието си: ожени се за него – и скоро се разочарова. Той не работеше нищо, живееше на гърба й. Тя работеше и го хранеше. Срещам я един ден и я питам: „Доволна ли си от живота си?“ – „Ако тогава имах тази опитност, каквато сега имам, един час не бих желала да живея с него.“ При това той беше отличен момък, идеалист, но това, което тя търсеше, не можа да го намери в него. Желанието, стремежът й беше добър, но методът, по който искаше да го реализира, не беше прав. По същия начин и желанията, стремежите на хората може да са прави, но методите, пътищата, по които те искат да ги реализират, не са правилни. Наистина, всяко желание, всяка мисъл на човека трябва да се реализира. Но кога? – Когато тази мисъл, това желание служат за растенето, за самоусъвършенстването на душата.
Благословена между жените
17 август 1930 г., Второто рилско езеро
