Не е лошо, че устните на някой човек са дебели, но дебелите устни говорят за известна деформация в човека. Тази деформация е предизвикана от застой в астралния му живот. Такъв човек е сял градини, ниви, лозя, но няма кой да ги жъне, да ги обработва. Той е започнал да гради къща, но и нея не е довършил. Изобщо всичките му работи са останали недовършени. Хората с дебели устни са малко мързеливи. Такива са и негрите. Ако устните на човека са много тънки, и това не е добре. Има определена мярка доколко устните на човека трябва да бъдат дебели или тънки. Дойде ли тази естествена мярка, енергиите в чувствата на човека са хармонични. Енергиите в чувствата и мислите на човека трябва да се разпределят правилно, за да има естествен изблик в тях. Следователно, ако имате дете с дебели устни, вие трябва да знаете по какъв начин да го възпитавате, за да въздействате на неговите енергии. Ще кажете: „Господ го е създал такова.“ Че Господ го е създал такова, това не подразбира, че и такова трябва да остане. Това дете расте, развива се, намира се в ръцете на своите родители и учители, които трябва да се грижат за неговото възпитание. Майката и бащата имат задача да работят освен върху себе си, още и върху своето дете.
Аз привеждам този факт, защото някога и вие ще почувствате своите дебели устни. Няма човек, който да не е почувствал поне веднъж в живота си устните си дебели. Щом чувствата у човека се възбудят чрезмерно, той вижда вече устните си надебелели. Когато някой стар човек се влюби, българите имат една поговорка за случая: „Пази, Боже, старо бунище да се запали!“ Роди ли се желание у човека да стане богат, устните му надебеляват; роди ли се желание да стане учен или силен човек, устните му пак надебеляват. Това са желания, които трябва да се реализират, но не само временно. Да реализираш дадено желание временно, това значи да оставиш корена му вътре в тебе да продължава да живее и да те измъчва.
Благословена между жените
17 август 1930 г., Второто рилско езеро
