Какво правите, като посеете едно семе или растение? – Посадите го, полеете го и го оставяте да расте. Вземете ли да го ровите, да го бутате, за да видите как се развива, вие ще го осакатите. Как ще го проучвате? – По листата, по цвета и по плода му. Ако листата му през време на растенето са зелени, ако цъфти навреме и ако завързва навреме, тогава и корените му са здрави. Ако листата му не са зелени, ако не цъфти и не завързва навреме, тогава корените му са слаби, хилави. И при този случай пак няма да ровите корените му, но ще го наторите добре и ще го поливате редовно. Никога не ровете корените на растенията! Казвам: като имате предвид това правило, не се ровете и в корените на вашия живот! Например когато човек направи погрешка, неговата задача е да коригира погрешката си, а не да се рови в нея, за да търси причините, виновниците за нея, и с това да се мъчи да се оправдае или пък да се накаже. Не се ровете в злото, в погрешките и престъпленията! Човек не е единственият отговорен фактор за своите погрешки. Когато разглежда научно една своя погрешка, той трябва точно да знае каква част от тази погрешка се пада на него, и каква част – на другите. Част от препятствията и спънките, които човек среща в живота си, може да се дължи на обществото, друга част – на разумните същества, трета част – на Природата, а една част от тези препятствия може да са поставени от Бога. По този начин всеки човек е поставен на ред изпитания, без да знае той каква велика цел се крие в тези изпитания. Ако човек не разбира закона на растенето, той ще извади криви заключения за живота си и ще каже: „Господ не мисли за мене, Той ме е оставил на Земята само да страдам и да се мъча.“ Питам: по какъв път този човек е дошъл до заключението, че Бог го е изпратил на Земята само да страда? Де са неговите данни, чрез които той е дошъл до това заключение? Ако няма никакви факти, никакви научни данни, неговото заключение е основано само на предположения, на хипотези.
Благословена между жените
17 август 1930 г., Второто рилско езеро
