Помнете: Какъвто и да е животът, той има някаква цел. – „Каква е целта му?“ – Да придобиете Божественото начало, да дойдете до онзи живот, който няма начало, няма и край. Щом дойдеш до началото и края, все ще имаш някаква полза. – „Големи страдания имам.“ – Радвай се, че страданията имат край. – „Какъв е краят им?“ – Придобиване на разумността. С други думи казано: страданието е на място, ако си станал по-разумен; ако не си станал такъв, страданието е безсмислено. – „Как ще позная края на нещата?“ – По Любовта. Като обичаш някого, ти си накрая. Като те обикне някой, аз зная вече какъв ще бъде краят – той ще престане да те обича. Тогава ще дойде твоят ред – ти да го обичаш. Така ще разбереш защо той те е обичал. Това, което говоря за любовта между хората, се отнася и за учители, и за ученици. Учителят преподава цял час на учениците си – значи той проявява любовта си към тях. След това напуща класа и си отива вкъщи. Трябва ли учениците да плачат, че учителят им ги напуснал? – Не, сега те трябва да го обичат. – Как? – Като учат преподадения урок.
Прав и крив път
Утринно Слово от Учителя, държано на 19 март 1933 г., София, Изгрев.
