Питате: „Защо и Христос трябваше да страда?“ – Страданията са необходимост. Без страдания няма постижения. – „Не може ли без страдания?“ – И без страдания може. Запитали Паганини: „Можеш ли да свириш на три струни“. – „Мога.“ Той излязъл на сцената и свирил на три струни. – „На две струни можеш ли да свириш?“ – „Мога.“ – Свирил и на две струни. – „На една струна?“ – „И на една мога.“ – „Ами без струни?“ – Той не отговорил нищо, но не се явил повече.
Следователно може да се живее и без страдания, но няма да дойдете вече на земята. Животът без страдания е живот на пресъхналите чешми. Тръгнал си по един път, където всички чешми са пресъхнали. Това е кривият път в живота. Щом искаш да пиеш вода, ще измениш посоката, ще тръгнеш по правия път, където всички чешми текат. – „Ама страдания ще има.“ – Без страдания не може. Правият път е пътят на живите, течащи чешми. Щом прочетеш надписа „път на живите чешми“, ще знаеш, че си на прав път. Където няма надписи, никаква вода няма. Там стърчат паметници на мъртвите, на пресъхналите чешми. И тъй, като слизаш от небето, ще тръгнеш в правия път, където текат чешмите. Не влезеш ли в този път, ще страдаш. Това наричат карма. Индусите говорят за кармата, но все остава нещо необяснено. Че някой те бил, това карма ли е? Ако имаш знание, ще предвидиш, че ще те бият. За да не те бият, трябва да се примириш. Без примирение единият ще бие; после, за да си отмъсти, и другият ще бие. Това ще продължава непрекъснато. Двама души не се обичат. Единият казва на другия: „Трябва да си признаеш погрешката“. – „И ти трябва да признаеш своята.“ И двамата са честолюбиви, не искат да се примирят. Всеки пази своето достойнство. Всъщност никой няма достойнство. И двамата са слуги, работници, изпратени на лозето да работят. Достойнството е в работата, да вземат мотиката и да копаят. Само онзи има достойнство, който е свършил училището с успех и придобил нещо. Достойнство има вярващият, любещият, който дава път на своята вяра и любов. Обаче да вярваш, това не значи да бъдеш сляп в живота. Ако сложиш пръстта си под иглата на шевната машина, тя ще те набоде. – Защо си сложил пръстта под иглата? – „Да опитам как шие машината.“ – Пръстите не се нуждаят от такъв опит. – „Искам да опитам злото.“ – Защо ще го опиташ? – „Искам да опитам любовта и безлюбието.“ – Има смисъл да опиташ любовта, но не и безлюбието. То нищо няма да ти донесе. Не прави този опит. Да опитваш безлюбието и любовта, това е голям опит. Влез в една стая и загаси лампата; после пак я запали. Като опиташ светлината и тъмнината, сам ще разбереш какво представлява любовта и какво – безлюбието. Където прониква светлината, там е любовта; където е тъмнината, там е безлюбието. Ако сам затваряш прозорците си, да не влиза през тях светлината, не обвинявай за това другите. Ако ги отваряш и не помниш, че ти си ги отворил, не търси вината в другите. Благодари на Бога, че е вложил разумност в тебе и знаеш кога да отваряш и затваряш прозореца. Благодари, че сърцето ти е запалено, и в него гори свещеният огън на Любовта.
Прав и крив път
Утринно Слово от Учителя, държано на 19 март 1933 г., София, Изгрев.
