Не може да живееш вън от Бога и да бъдеш щастлив. Докато си на земята, ще уповаваш на Бога, а не на хората. Синът разчита на богатството на баща си и не учи, не работи нищо. Един ден бащата умира и не оставя нищо на сина си. Синът се разочарова, вижда, че няма пет пари в джоба си, и става слуга. Уповавайте на Божественото в себе си, то ще ви помогне. Ако дойде нещо отвън, от баща ви, благодарете и за това. Не казвам, че не трябва да разчитате на хората. И на тях ще разчитаме, но не на кривите им разбирания. Да бягаш от хората, това е крайност. Да разчиташ на правите им разбирания, това е в реда на нещата. Да се ползваш от опитността на хората, това е на място. Следователно дружи с хората, вглеждай се в живота им, да се учиш от тях. Вие трябва взаимно да си помагате
Прав и крив път
Утринно Слово от Учителя, държано на 19 март 1933 г., София, Изгрев.
