Един баща казал на детето си: „Синко, иди да запалиш огъня на огнището, всичко е приготвено: и дърва, и запалки. Само драсни кибрита, и огънят ще се запали“. Детето взело кибрита, но отишло в плевнята и там запалило сеното. Огънят обхванал съседните плевни и причинил голям пожар. Много от сегашните хора са такива деца – вместо да запалят огъня на огнището, те палят чуждите плевни. Като видят какво са направили, те викат на помощ чужди хора да гасят пожара. Една сестра ми казваше: „Не зная какво да правя, огън гори на главата ми. Не мога да живея вече между хората“. – Не можеш, защото си запалила плевните им. Ти виждаш огъня и не знаеш какво да правиш. Ти не постъпваш правилно. Има нещо, което не разбираш. Ти си взела кривия път в живота, а мислиш, че си на прав път. Върни се назад, да вземеш правата пътека. – „Аз ли съм най-голямата грешница?“ – Не е там въпросът. Някога малките погрешки произвеждат лоши последствия. Една млада сестра ме питаше какво представляват радостите и скърбите в живота. За да ме разбере, дадох ѝ следния пример. Радостта и скръбта представляват две езера. Ако влезеш в езерото на скръбта, ще страдаш. Щом излезеш от него, ще изпиташ малка радост. Ако влезеш в езерото на радостта, ще изпиташ голяма радост. Като излезеш от него, ще изпиташ малка скръб. Следователно стой далеч от езерото на скръбта, за да изпиташ малка
радост. Ако търсиш голямата радост, не излизай от езерото на радостта.
Прав и крив път
Утринно Слово от Учителя, държано на 19 март 1933 г., София, Изгрев.
