Като не успяват в живота си, хората все ще намерят нещо, с което да се оправдаят. Старият казва: „Е, да бях млад, друго щеше да бъде!“ Младият казва: „Млад съм още, трябва да си поживея. Като остарея, тогава ще мисля за онзи свят“. – Няма защо да мислиш за другия свят, но и като млад, и като стар трябва да водиш добър живот. Законът е един и същ и за младия, и за стария. Да мислиш, че старият трябва да живее по един начин, а младият – по друг начин, това е криво разбиране на живота.
Прав и крив път
Утринно Слово от Учителя, държано на 19 март 1933 г., София, Изгрев.