Произволно нещо ли е съдбата? - Съдбата не е произволна, но е строга, а понякога безпощадна. Когато човек нарушава Божествените закони, съдбата го преследва до девети род. Тя иска да му даде добър урок, да го научи, как да постъпва с великите закони на Битието. Временно тя може да отложи урока, който е предвиждала за даден човек, но никога няма да го забрави. гледате някой човек учи, занимава се, и тъкмо се готви да заеме някоя добра служба, съдбата излиза срещу него и му препятства. Като види, че работите му не вървят добре и загази материално, той се впуща в лотария, дано тук успее. Взима един, втори, трети билет, но и тук съдбата го преследва. За да успее в предприятията си, човек трябва да се обърне към съдбата си с молба да не го преследва, като обещае, че ще работи съзнателно, да изправи погрешките си. Иначе, каквото и да прави, все няма да успява. Колко художници има в света, картините на които стоят непродадени. Колко музиканти има в света, които няма на кого да свирят. Колко поети и писатели има в света, чиито произведения не се оценяват. - Защо? - Съдбата ги преследва.
Време е вече хората да пристъпят към новото разбиране на Божиите пътища. За да дойде новото разбиране на живота, човек трябва да бъде чист. Той трябва да ликвидира със своите погрешки и престъпления. Не ликвидира ли с тях, съдбата непременно ще го преследва. Никой не може да избегне от ръцете на съдбата си. Какъвто и да е човек, прост или учен, цар или обикновен, съдбата ще му даде нужния урок. - Ама ние сме ученици, искаме да учим, да се развиваме. - И ученици да сте, пак няма да избегнете от ръката на съдбата. - Ние се молим по три пъти на ден. - Съдбата ще ви хване в момента, когато не се молите. - Ние се стремим. - Колкото и както да се стремите, съдбата ще ви посети със своята пръчица. Какъвто и да е стремежът ви, преди всичко вие трябва да изправите погрешките на своя минал живот. Миналият ви живот се изявява в сегашния. Страданията, нещастията, неприятностите, които сега ви се случват, се дължат на миналия ви живот. Те са резултат на погрешки, правени в миналото.
В това отношение съдбата е неумолим закон. Със съдбата заедно вървят много същества, които пазят човека от нейните тежки удари. Достатъчно е човек да върви в Божествения път, за да се ползва от помощта на тия светли същества. Запример, някой добър човек мисли да пътува по море. Нещо го побутва да тръгне още на другия ден, да се ползува с половин билет. - Кое е това, което го подтиква? - Съдбата му. Този ден, именно, е предвидена някаква катастрофа, от която той трябва да загине. Добрите същества, обаче, неговите приятели, го съветват да не пътува утре, да отложи за друг ден. - Ама с половин билет ще пътувам. - Отложи пътуването си, макар да платиш и цял билет. Друг някой иска да заеме някаква добра служба, за която му обещават десет хиляди лева месечна заплата. Той се радва, че като вземе тази служба, ще подобри положението си. Съдбата му нашепва да вземе тази служба, но приятелите му нашепват: „Откажи се от тази работа. Наистина, парите са много, но господарят е лош човек, ще одере кожата ти.“
Като ученици, вие трябва да различавате тия два гласа в себе си. Трябва да знаете, при това, че непременно ще минете през своя минал живот и ще платите за всички свои погрешки. Докато не се справите с миналото си, вие няма да се освободите от страданията. Както Христос пострада за греховете на човечеството, така и вие ще страдате за своите грехове. Сега става развързване на кармата. Човек трябва да се върне в своето минало, да дойде до онзи живот, дето се е отклонил от правия път, да коригира грешките си и да продължи живота си. При това положение, работите на човека се нареждат добре, и той може да бъде щастлив. Щастливият, колкото и да иска да помогне на ближните си, със своето щастие, не може. За да се ползва човек от щастието на другите, това трябва да е определено. Има причини, които не позволяват на човека да се ползва от благата на другите.
В това отношение съдбата е неумолим закон. Със съдбата заедно вървят много същества, които пазят човека от нейните тежки удари. Достатъчно е човек да върви в Божествения път, за да се ползва от помощта на тия светли същества. Запример, някой добър човек мисли да пътува по море. Нещо го побутва да тръгне още на другия ден, да се ползува с половин билет. - Кое е това, което го подтиква? - Съдбата му. Този ден, именно, е предвидена някаква катастрофа, от която той трябва да загине. Добрите същества, обаче, неговите приятели, го съветват да не пътува утре, да отложи за друг ден. - Ама с половин билет ще пътувам. - Отложи пътуването си, макар да платиш и цял билет. Друг някой иска да заеме някаква добра служба, за която му обещават десет хиляди лева месечна заплата. Той се радва, че като вземе тази служба, ще подобри положението си. Съдбата му нашепва да вземе тази служба, но приятелите му нашепват: „Откажи се от тази работа. Наистина, парите са много, но господарят е лош човек, ще одере кожата ти.“
Като ученици, вие трябва да различавате тия два гласа в себе си. Трябва да знаете, при това, че непременно ще минете през своя минал живот и ще платите за всички свои погрешки. Докато не се справите с миналото си, вие няма да се освободите от страданията. Както Христос пострада за греховете на човечеството, така и вие ще страдате за своите грехове. Сега става развързване на кармата. Човек трябва да се върне в своето минало, да дойде до онзи живот, дето се е отклонил от правия път, да коригира грешките си и да продължи живота си. При това положение, работите на човека се нареждат добре, и той може да бъде щастлив. Щастливият, колкото и да иска да помогне на ближните си, със своето щастие, не може. За да се ползва човек от щастието на другите, това трябва да е определено. Има причини, които не позволяват на човека да се ползва от благата на другите.
