Задачата на всеки човек е да разбере Божията Любов, да я оцени и приложи в живота си. Ще кажете, че познавате тази любов по любовта на майка си или на своя възлюбен. Това са частични прояви на Любовта. Божията Любов е широка, необятна. Тя държи в себе си всички живи същества. Тя ги е създала, тя се грижи за тях. Никой не е заставил Бога да проявява Любовта си към всичко живо. Ако някоя външна сила може да Го накара да люби, Той не е Бог. Любовта е естествен, непринуден процес. Мнозина се запитват какви са условията, за да се обичат. Първото условие за проява на Любовта е Любов към Бога. Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. После иде любовта към ближния. Като любиш Бога, ще възприемеш Любовта Му и с нея ще възлюбиш ближния си. Как ще любиш ближния си? – Като себе си. Значи любовта към себе си е мярка. Не можеш да любиш ближния си, ако не любиш себе си. Казвате за някого, че е себелюбив. Това е в реда на нещата. Лошо е, ако себелюбивият не излиза вън от себе си. Но ако проявява същата любов и към ближния си, той е на прав път.