Има особен начин за четене, който ще донесе особено разбиране. Особеното се състои в това, да четеш с Любов.

Като четеш „Отче наш“, чети бавно, съзнателно, с мисъл. Чети: „Отче наш“. (Учителят произнася бавно.) „Който Си на небето.“ (Бавно, спокойно.) „Да се свети името Твое.“ (Пак бавно, тихо.) „Да дойде Царството Твое.“ (Бавно, с мисъл върху думите.) „Да бъде Твоята воля!“ (Тихо, спокойно.) Пожелай дълбоко в сърцето си да дойде Царството Божие на земята. Когато всички хора пожелаят това от сърце, светът ще се оправи. Вие четете набързо „Отче наш“ и както четете, така става. Светът бързо си върви и не се оправя. Не ви упреквам, но казвам, че вие сте чели Свещената книга набързо, като литературно произведение, и нищо не сте разбрали. Има особен начин за четене, който ще донесе особено разбиране. Особеното се състои в това, да четеш с Любов. Тогава ще те озари особена светлина, в която нещата се виждат ясно. Има стихове в Писанието, които, четени с Любов и прозрение, откриват пред човека картини на миналото и бъдещето. Бог не е престанал да говори на човека и няма да престане. От хиляди години Той говори, но малко се възприема от това, което говори. И днес Той говори по нов начин.

Първият и последният,
УС - София, 7.2.1937г.