Често паметта на човека отслабва благодарение на големи тревоги и безпокойствия. Много хора се безпокоят за нищо и никакво. Каквато неприятност им се случи, те се ожесточават, намират, че Провидението е несправедливо към тях. Провидението е абсолютно справедливо. Миналият живот на човека определя настоящия, а настоящият живот определя бъдещия. Тъй щото, каквото днес преживяват хората, то е резултат на техните минали действия. Страданията, несполуките в сегашния живот на хората се дължат на утайки от миналия им живот. Това индусите наричат карма. Дълго време човек трябва да работи върху себе си, за да се изчисти от утайките на миналото. Често тия утайки така засипват хората, че става нужда невидимият свят да се заеме да ги освободи от тях. Докато ги извади от това положение, те минават големи помрачения на съзнанието. Вследствие на това помрачение на съзнанието, много хора губят вярата си, менят убежденията си и казват: „Не вярваме вече в Бога." – В какво вярват тия хора? Това са състояния, които личността преживява.
Миналият живот на човека определя настоящия, а настоящият живот определя бъдещия.
Етикети:
Безпокойство,
Бъдещето,
Минало,
Настояще,
Памет,
Работа,
Справедливост,
Съдба,
Съзнание,
Тревога