Според мен само старият човек се обижда.

всяка обида, която човек преживява, показва, че в него е засегната личността. Според мен само старият човек се обижда. Старият човек е крайно честолюбив. Като се обиди, до края на живота си той не прощава. Когато наближи последният му час, тогава той е готов да се помири с всички, с които е имал някаква неприятност в живота си. Тогава той ги извиква при себе си и казва: „Аз отивам вече при Господа, искам да се простя с вас, да не ви остана длъжен." Много старци, и като умират, пак не са готови да простят, да се помирят с ближните си. У децата е точно обратно, ако днес се скарат с някого, утре ще се помирят. Те не задържат обидата за дълго време в сърцето си, вследствие на което са безгрижни. Затова е казал Христос: „Станете като децата!"

Двата полюса,
ООК - София, 6.10.1926г.