Хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава.

Днес скърбите, страданията са повече, отколкото радостите. Векът е такъв. За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога. Когато Христос запита учениците си, за кого мислят да е, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога. Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго. Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава. Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам. Любовта, обичта изключва всякакво съмнение. Тя почива на абсолютно доверие между хората. Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога. Щом вярва в Бога, той вярва и във вас. Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората. Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли. Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето. Когато вие успявате, той се радва, когато не успявате, той скърби. На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успех.

На Бога живаго,
НБ - София, 10.2.1929г.