Новото учение трябва да внесе в хората нов поглед за нещата. Когато някой боледува, той трябва да знае защо именно боледува. Преди всичко той трябва да си каже: Бог царува на Небето, Бог царува и в мене. Щом царува в мене, аз не трябва да боледувам, защото казано е, че Бог е Живот. Ако и при това положение боледувам, значи чрез болестта Невидимият свят иска да внесе в мене повече мекота и нежност. Болестите правят човека мек, нежен, деликатен. Хора, които много са боледували, развиват в себе си благородство, деликатност, нежност. Които малко или почти никак не са боледували, те са груби, жестоки натури. Аз не говоря за нервно болните. Тия болести са от друг характер, те нямат органически произход. Нервните болести не облагородяват човека. Напротив, те го ожесточават. Органическите болести внасят мекота в характера на човека. И онзи, който разбира закона, от всяка болест той може да извлече двойна полза. Много хора са показали голямо геройство по време на боледуване. За Калвин например се казва, че когато бил на смъртно легло, при температура 40 градуса, той все още продължавал да пише, да работи. Той не искал да знае за смъртта. Това е Вяра! Бог в този човек казва: Ще знаеш, че Аз царувам и на Небето, и на земята. Аз управлявам целия свят. Следователно човек трябва да знае, че всички болести, всички противоречия, всяко зло и добро, всички знания – всичко това работи за неговото развитие и повдигане. Ако човек иска доказателства за това нещо, туй подразбира, че той се мисли за по-голям от Бога. И след това определя какво нещо е Бог. Който може да определи какво нещо е Бог, той трябва да бъде по-голям от Него. Няма защо да определяте какво нещо е Господ. Достатъчно е да знаете в себе си, че Бог е благ, милостив и прощава на всички хора. Достатъчно е човек да престане да греши и да се обърне към Бога, за да забрави Той всичките му прегрешения и да ги заличи. Той е благоутробен, всемилостив и благ.