Чрез изпитания и страдания човек намира мястото, което му е определено в живота.

Ние всеки момент пишем писма до небето. Всяка наша мисъл, добра или лоша, е писмо, отправено до небето. Всяко наше разсъждение върху известен въпрос не е нищо друго освен писмо, изпратено до небето. Ако мисълта ни е красива и разсъждението право, ние сме доволни от това писмо. Тогава затваряме писмото в плик, подписваме се и го пращаме в пространството. Вие написвате на баща си писмо със следното съдържание: "Любезни татко, намирам се при лоши условия. Работа нямам, гладен и бос ходя. Важно е при това, че не зная коя е причината за положението, в което съм изпаднал. Ако можеш, пиши ми нещо по този въпрос." Изпращате писмото и чакате отговор. Понеже нещата са наредени разумно, невидимият свят ви е поставил при тези условия с цел да ви възпита. По някакъв начин той ще ви изпрати една мисъл, чрез баща ви или чрез друг някой, от която ще научите защо сте поставени при неблагоприятни условия на живота. Щом се домогнете до причината на вашето положение, вие постепенно почвате да се коригирате и положението ви се подобрява. Чрез изпитания и страдания човек намира мястото, което му е определено в живота. Днес последните са заели първите места, а първите – последни. Който иска да бъде пръв на небето, като слезе на земята, той трябва да вземе последно място. Ще се впрегне на работа, ще учи и по този начин ще намери причините за противоречията в своя живот. Това е задача, която всеки човек трябва да реши.

Време и вечност,
ООК - София, 14.12.1927г.