Когато Божествената Любов се прояви у нас, ние казваме, че Бог е проява на тази любов. Когато пък ние проявяваме своята любов в Божествения живот, тогава Бог проявява към нас любовта си в нашия живот. Следователно, ние ще проявим своята любов в Божествения живот, а Бог ще прояви своята Любов в нашия живот. Това е великото в света. Това е задача за разрешаване. Значи ние трябва да разрешаваме Божествената Любов, да проявяваме Бога в себе си, а Той трябва да проявява нас в себе си. По този начин ще има допирни точки между Божествения и нашия живот. Само така ще разберем разликата между Божията Любов и нашата. Така ще се създаде вътрешна връзка, вътрешна хармония между двата свята. Тази връзка ще осмисли живота на хората и ще ги сближи.