Излишните мисли и чувства са особен род мъчнотии, от които човек трябва да се изчисти, да ги помести настрана.

За да превърнете мъчнотиите и страданията си в радости, вие трябва да ги накарате да се движат. Как може да накара човек една своя мъчнотия да се движи? По логически път, т.е. чрез разсъждение. Представете си, че в ума на някой човек се загнезди мисълта да открадне от приятеля си известна сума. Той се мъчи, страда, бори се, не се решава да извърши кражбата. Така минават ден, два, докато нуждата го застави да открадне парите. Щом извърши кражбата, след нея иде лъжата. Кражбата и лъжата са двата недъзи, които заставиха първите човеци да сгрешат. Първо Ева открадна от забранения плод, от който яде и даде на Адама, след което Адам излъга Бога. Щом открадне и излъже, човек пада. В падането той се изучава, открива своите слаби страни. Като падне и види, че никой не му се притича на помощ, той става и започва да размишлява. Намери ли се втори път пред някаква мъчнотия, той започва да разсъждава и да си казва: Аз съм господар на мъчнотиите си. Аз мога да се владея и няма да им се подам. Като разсъждава така, той усилва волята си и премества мъчнотиите от пътя си. По този начин той ги заставя да се движат от едно място на друго. Излишните мисли и чувства са особен род мъчнотии, от които човек трябва да се изчисти, да ги помести настрана. Като работи по този път, той ще създаде в себе си характер, който да устоява на всички мъчнотии и препятсвия.

Освобождаване,
МОК - София, 21.11.1926г.