Много важно е, ще се научите да ходите правилно, и тогава вашето настроение ще бъде нормално.

Това, дето се изменя настроението ви, се дължи на някои анормални движения. Някой казва: "Аз мога да ходя както искам." Не можеш да ходиш както искаш. В природата всяко едно движение е съпроводено с известна промяна в психическия живот на човека. Щом направиш известно движение, мисълта ти ще се измени. Ти вървиш и размишляваш върху някой въпрос, но направиш едно криво движение, и мисълта и тя си отиде; търсиш я после, но няма я тази мисъл вече. Тогава, според вас кое е най-хубавото ходене? Някои хора, като ходят, си въртят краката и го считат туй за нещо особено. Но какво е съвпрегнато в такова едно движение? Най-хубавото движение е: краката трябва да бъдат успоредни, не да се удрят краката един о друг. Който успоредно ходи, спестява енергията си и това движение придава едно разположение на духа. При това, да не блъска много задния ток на краката си, понеже тогава става едно сътресение в гръбначния стълб. А сега мнозина от вас блъскате краката си. Забележете хода у котката. Тя стъпва на пръстите си и спестява енергията си, и после, тя не допира петата. Тъй и вие ще стъпвате: на пръстите и после на петата, и съзнанието ви да присъствува. Много важно е, ще се научите да ходите правилно, и тогава вашето настроение ще бъде нормално. Сега някои ходят с много къси крачки и бързо-бързо – те са с дребни мисли. А други – с големи идеи, ходят бавно и се клатят насам-натам. Така са ходили старите чорбаджии. Други правят едри крачки. Има хора, като вървят, приятно ти става. Когато виждаме, че някои хора вървят правилно, пластично, приятно ни е. Приятно е да гледаш нещо красиво, идейно вътре. А други, като го гледаш, у тебе се заражда отвращение, или пък страх. За пример виждали ли сте как ходи мечка? Страшно е. То във всичките науки все си има крайности. Но трябва да обръщате внимание на движението си. Има едни непроизволни движения. А от произволните движения трябва да се пазите, защото някой път ги правите, без да си имат място. Поне движенията трябва да произтичат от подсъзнанието на човека. Има движения, които са необходими. Всяко едно движение е пласиране на енергията. Движенията са функции. Махане на ръцете – изпращаме енергията в природата. Като се набере излишна енергия и не можем да я употребим в организма си, ние я пласираме в природата чрез разни движения. Някой път си турим ръката горе, отнемаме от тази енергия. С движенията ние или отнемаме от енергията си, или придаваме.

Поглед и движение,
МОК - София, 14.11.1926г.