Мъчнотиите и изпитанията, през които минават и великите хора, имат възпитателно въздействие върху тях.

Как може да се смени, например, енергията на гнева? Представете си, едно дете се обижда от родителите си, че на по-голямото му братче са купили нови дрешки, а на него не са купили. То се сърди на майка си и на баща си и отива при леля си. Там прекарва няколко дена, не може да им прости. В него се зародило чувството на гнева, не знае, как да се справи с обидата си. То очаква да дойдат родителите му при него, да му се извинят и така да се върне у дома си. Но родителите му са разумни хора, искат да го възпитат, само да съзнае погрешката си и да се смири. Най-после детето решава да се върне у дома си, но след като си спомня за по-малкото си добро и смирено сестриче, което, също като него, не е получило нови дрешки. Образът на доброто сестриче му помогнал да смени чувството си, да превърне енергиите на гнева. Значи, красивите образи в света са подбудителна причина за сменяне състоянията на енергиите. Чувството на обида, което детето е преживяло, не е толкова силно, т. е. не го е засегнало дълбоко. Каква е обидата на някой певец, който излиза да пее на сцената, и публиката го освирква? Той се чувства кръвно обиден и решава никога да не излиза на сцената да пее. Минават месеци, но обидата не се маха. Какво да прави той? Да не пее, не може, друг занаят или друго изкуство не знае. При това, обича работата си. Най-после решава да направи втори опит, да се яви пред публиката да пее, да им покаже, че е добър певец. Като излезе повторно на сцената и задоволи публиката, обидата му се сменя с друга енергия. Едно по-високо, морално чувство, му помогнало да пренесе енергиите от задната част на мозъка в предната част. Значи, обидата стои на границата между животинските и моралните чувства в човека. Най-високото чувство на физическия човек е честолюбието – животинско чувство. За животното пък обидата е най-високото чувство. Каквото представя обидата за животното в моралния свят, такова нещо е честолюбието за човека, който живее повече на физическия свят. Каквото представят моралните чувства за човека, такова нещо са личните чувства за животните. Засегнеш ли личните чувства на едно животно, то казва: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, че аз имам достойнство? С честолюбие и обида въпросите не се решават. Те са от един нисш свят. Човек трябва да се издигне по-високо, да влезе в света на любовта и на милосърдието, дето се разрешават всички въпроси. Защо певецът да не си признае, че не пее хубаво? Защо да не е готов да се яви десет пъти на сцената? Истинският певец се явява дотогава, докато публиката остане доволна от него и му ръкопляска. Тя вече преценява неговите дарби и му благодари. В първо време той беше горд, самонадеян, но след освиркването се смири, стана духовен. Сега публиката го харесва и му благодари. Като разглеждам вътрешните процеси, които стават с детето и певеца, натъквам се на един психологически анализ. Всички видни певци и музиканти, всички видни учени и писатели са минали по този път – пътят на чистилището. И те не са постигнали всичко изведнъж. Те впоследствие стават знатни и придобиват голяма увереност в силите си. Докато не пропаднат няколко пъти на изпит и не се смирят, те не стават знаменити. Мъчнотиите и изпитанията, през които минават и великите хора, имат възпитателно въздействие върху тях. Ето защо, за да стане смяна на енергиите, в съзнанието на човека трябва да изпъкне някакъв образ, който да привлече вниманието му. Например, който се е разгневил, може да смени енергията на гнева по няколко начина. Ако е женен, да помисли за жена си и за децата си, които, с неговия гняв, могат да останат на пътя гладни и боси. Той ще изгуби службата си и ще причини страдания и на себе си, и на близките си. Тази мисъл може да го обуздае. Бедният се справя с гнева и обидата си по един начин, а богатият – по друг. Богатият се справя по-мъчно с честолюбието си от бедния. Ето защо, когато природата иска да избави богатия от някои чувства, тя го поставя в положението на бедния. В този смисъл, сиромашията представя условие, при което човек е поставен на масажиране, на изглаждане на чувствата, с цел да се уравновесят енергиите му. Едно се иска от вас: да се освободите от всички ненужни мисли, чувства и желания, да не ви засягат.

Значение на смените / Смяна на състоянията,
МОК - София, 1.2.1929г.