При всека постъпка ти трябва да растеш.

Докато човек се уравновеси, не мислете, че е достатъчно само веднъж да каже, че няма да прави това или онова. Не, хиляди пъти ще падаш, ще ставаш, ще се самоубиваш, ще възкръсваш, какво няма да ти дойде на ум, докато най-после кажеш: „Чакай да разсъждавам малко!“ Това е все напластяване, за да се смени енергията. Та рекох, ще се спрете, ще се абстрахирате и ще мислите малко по-умно. При всека постъпка ти трябва да растеш. Ти няма да се считаш като една личност. Ще се качиш над личността отгоре. Търговец си, изгубил си парите. Представи си, че не си търговец. Кажи си: „Нямам нищо да давам!“ Мисли си, че си някой философ, който се занимава с някои отвлечени работи, който наблюдава небето.

Значение на смените / Смяна на състоянията,
МОК - София, 1.2.1929г.