Човек може да черпи знанията си направо от природата: от вятъра, от облаците, от небесната дъга, от камъните, от цветята, от дърветата, от животните. Затова е нужно наблюдение, размишление, съпоставяне.

Дойдете ли до живота на съзнателния човек, нужно е будно съзнание. Той не трябва да се ограничава, но да се ръководи от правилата на разумния живот. Като отива на работа или на училище, човек трябва да знае с кой крак да тръгне – с десния, или с левия. За да дойдете до това знание, трябва да правите опити. По този начин вие се свързвате с органическите сили в природата и ще знаете как да се справяте с тях. Знанието трябва да се прилага. Ако не го прилагате, не можете да се ползвате от него. Човек може да черпи знанията си направо от природата: от вятъра, от облаците, от небесната дъга, от камъните, от цветята, от дърветата, от животните. Затова е нужно наблюдение, размишление, съпоставяне. Изучавайте ветровете и вижте кой вятър обичате – тихия или силния, западния или източния, южния или северния. Разглеждайте облаците, вижте кои от тях са дъждовни, кои не са. После спрете вниманието си върху цветята и техните краски, да научите какво влияние оказват те върху нервната ви система. Постепенно ще дойдете до птиците, млекопитаещите. Интересно е, всеки сам да провери кое животно обича най-много и защо го обича. Всяко животно има специфични прояви, които заслужават изучаване. Колкото по-съзнателно изучавате природата, толкова повече се свързвате с нея и дохождате до такива знания, които ви правят самостоятелни и сигурни в живота. Казано е: „С какъвто дружиш, такъв ставаш“. Дружете с природата, черпете от нея сила и знание, за да се развивате правилно. Само онзи може да се ползва от знанието на природата, който като дете, с доверие, възприема и се учи. За него природата отваря вратата си и го въвежда в своите скривалища. Покаже ли му пътищата, които трябва да следва, тя го пуща в живота, да изучава себе си и окръжаващите. Следователно човек не може да дойде до познаване на себе си, ако не е познал природата. Като четете съчиненията на някой философ или учен, вие виждате какво е работил, но същевременно прониквате в неговата мисъл. Някой изучава мравките, прави заключения за тях, но силата на неговия ум се проявява, именно, в тълкуванията, които той дава. Така от една страна изучавате животните, растенията и минералите, а от друга – ума, който ви довежда до тези познания. И най-после, като изучите и човека – самия себе, вие сте готови да влезете в Божествения свят. Това не значи още, че сте решили напълно задачите на живота, но поне отчасти. Докато не влезе в Божествения свят, човек се намира в бурното море, изложен на бури и ветрове, на земетресения и катаклизми, на тревоги, смущения, лишения и т.н. Ще дойде ден, когато ще излезе от вълните на бурното море и ще стане творец на собствената си съдба: каквото помисли, ще стане; каквото пожелае, ще има. Работете съзнателно, да станете творци на съдбата си. Това подразбира да бъде човек господар на своите сили, да разполага със знанието си във всеки даден момент. Той познава законите на Битието и се ползва от тях. Когато дойде някаква идея в главата му, той не се мъчи да я организира, но я посява в добра почва и я оставя сама да се организира. Вземе ли човешкият ум участие в организиране на идеите, нищо не се постига. Това е механически процес, а естественото организиране на идеите е разумен, съзнателен процес.

Творец на съдбата си,
МОК - София, 15.1.1928г.