Едно трябва да се знае: има един вътрешен закон, който държи отговорни всички народи, общества и хора за техните постъпки.

Всеки човек трябва да има известни възгледи, известни убеждения, на които никога да не изменя. Какви ще бъдат тези възгледи, какви имена ще носят, не е важно. За човека е важно, неговите убеждения да го повдигат, да му дават сила, правилно да расте и да се развива. Запример: ще срещнете в живота разбойници – материалисти и религиозни хора – също материалисти. И едните обират и крадат, и другите обират и крадат. Каква полза от това, че първите не вярват в Бога, а вторите вярват? Ще срещнете безверници, които колят говедата, овцете и ги ядат; ще срещнете и вярващи, които правят същото. Ще кажете, че по-добре е за вола, да го заколи и изяде вярващ човек, отколкото безверник. Вие казвате това, но я запитайте вола, какво е неговото мнение по този въпрос. Волът ще отговори: Аз бих желал никой да не пипа кожата ми – нито религиозните, нито материалистите. Нека и едните, и другите, да ме оставят на свобода и да уважат моите идеи. Казвате за някой човек, че е материалист. Питам: вие какви сте? – Ние сме религиозни, набожни, вярваме в Бога. – Вярвате в Бога, но колите вола по същия начин, както и материалистите, които не вярват в Бога. При това, религиозните знаят, че Бог е казал: „Не убивай!" Който коли вол, прави същото, както онзи, който убива човек. Съвременните християни, които от преди две хиляди години са тръгнали след Христа, а от преди три хиляди години знаят заповедите Божии, казват за вола: Вол е той, животно е, не чувствва нещата като човека. С тези думи те се успокояват и продължават да колят воловете. Не е само това. Днес, хората са дошли до положение, да се убиват едни други като мухи и после казват: Няма нищо, избиха се много хора, но други ще се родят. – Значи, нека майките раждат и отглеждат деца, а другите да ги убиват. Не, това не е правата философия на живота. Едно трябва да се знае: има един вътрешен закон, който държи отговорни всички народи, общества и хора за техните постъпки. Има един вътрешен договор, сключен в живота, за неизпълнението на който всеки човек ще бъде съден.

Заветът,
НБ - София, 15.1.1928г.