Стремете се да проявявате доброто, справедливостта, любовта, да се свързвате с разумните и напреднали същества, които са завършили развитието си на земята.

Всеки човек трябва да има известни възгледи, известни убеждения, на които никога да не изменя. Какви ще бъдат тези възгледи, какви имена ще носят, не е важно. За човека е важно, неговите убеждения да го повдигат, да му дават сила, правилно да расте и да се развива. Запример: ще срещнете в живота разбойници – материалисти и религиозни хора – също материалисти. И едните обират и крадат, и другите обират и крадат. Каква полза от това, че първите не вярват в Бога, а вторите вярват? Ще срещнете безверници, които колят говедата, овцете и ги ядат; ще срещнете и вярващи, които правят същото. Ще кажете, че по-добре е за вола, да го заколи и изяде вярващ човек, отколкото безверник. Вие казвате това, но я запитайте вола, какво е неговото мнение по този въпрос. Волът ще отговори: Аз бих желал никой да не пипа кожата ми – нито религиозните, нито материалистите. Нека и едните, и другите, да ме оставят на свобода и да уважат моите идеи. Казвате за някой човек, че е материалист. Питам: вие какви сте? – Ние сме религиозни, набожни, вярваме в Бога. – Вярвате в Бога, но колите вола по същия начин, както и материалистите, които не вярват в Бога. При това, религиозните знаят, че Бог е казал: „Не убивай!" Който коли вол, прави същото, както онзи, който убива човек. Съвременните християни, които от преди две хиляди години са тръгнали след Христа, а от преди три хиляди години знаят заповедите Божии, казват за вола: Вол е той, животно е, не чувства нещата като човека. С тези думи те се успокояват и продължават да колят воловете. Не е само това. Днес, хората са дошли до положение, да се убиват едни други като мухи и после казват: Няма нищо, избиха се много хора, но други ще се родят. – Значи, нека майките раждат и отглеждат деца, а другите да ги убиват. Не, това не е правата философия на живота. Едно трябва да се знае: има един вътрешен закон, който държи отговорни всички народи, общества и хора за техните постъпки. Има един вътрешен договор, сключен в живота, за неизпълнението на който всеки човек ще бъде съден.

Заветът,
НБ - София, 15.1.1928г.