За Бога ще мислите, че Той е правата мисъл, че Той е най-възвишеното, най идеалното същество.

В разумния живот човек сам не може да живее. С кого ще живее тогава? С Бога. Ако той не обича Бога и не живее за Него, мислите му никога няма да бъдат прави. Какво трябва да мислите за Бога? За Бога ще мислите, че Той е правата мисъл, че Той е най-възвишеното, най идеалното същество. Щом помислите, че Бог ви наказва, че не е еднакво разположен към всички, вие сами се ограничавате. Това показва, че нямате идеал в себе си, че не сте създадени по образ и подобие Божие. Не, и целият свят да се обърне против вас, вашият идеал трябва да остане непоколебим и да кажете: Каквото и да става около мене, аз зная, че в Бога противоречия няма. Божията Любов е неизменна, а противоречията съществуват в мене. Бог разбира всички живи същества, което се вижда от това, че им създава условия на земята, да се проявят. Той вижда техния труд, вижда работата, която те вършат, но въпреки това не може да им помогне, т.е. не може да ги направи щастливи. Бог може да продължи нашия живот, но докато не ни прекара през нещастието, не може да ни направи щастливи. Той казва: „Вие трябва да познаете доброто и злото, както Адам и Ева го познаха." Злото в света съществува като условие да се прояви доброто. В дъното на всяко страдание се крие зло. В Любовта няма зло, а в съмнението пък няма любов. Злото се крие в дъното на всички отрицателни прояви в живота. Злото представя разумни същества, които живеят по закони, точно противоположни на доброто. Тяхната задача е да вмъкнат цялото човечество в крив път. Щом намислите да направите едно добро, или да предприемете някаква работа за своето развитие, те веднага се противопоставят. Ако имате желание да учите музика, например, те казват: Не ви трябва сега музика. Вие имате по-важна работа, която трябва да свършите. После ще учите музика. Речете ли да се помолите, те казват: Оставете сега молитвата! Вижте, че яденето ви ще загори! Или, погледнете, време е да посрещнете дъщеря ви, която иде от път. - Това са измислици от тия същества, с цел да отклонят ума ви от по-важни работи. Едно трябва да знаете: не е ваша дъщеря онази, която пристига с трен или с автомобил. Когато дъщеря ви дойде на този свят, с какъв трен, или с какъв автомобил пристигна? Кой беше номерът на нейния автомобил, не знаете. Значи, всяко нещо, което пристига с трен, или с автомобил, не е реално; всяко нещо, което пристига без автомобил, без трен, е реално. Реалното в света иде по същия начин, както Христос се яви на учениците си след възкресението и каза: „Мир вам!" Христос не дойде с никакъв автомобил. Той неочаквано се яви пред учениците си и ги благослови. Като Го видяха, учениците му се смутиха и се запитаха помежду си, как дойде Христос при тях при затворена врата? Те останаха изненадани от това явяване на Христа, но не можаха да си отговорят.

И рече Бог,
НБ - София, 6.11.1927г.