Душата знае, как се придобиват великите неща, и затова тя има търпение да чака.

Казвате: Ние вярваме в Бога, но първо трябва да уредим своите работи, че като ни остане свободно време, тогава ще мислим за работата на Бога. – Ученикът не мисли и не постъпва така. Първата му работа е да свърши всичко онова, което Бог му е определил. Като му остане свободно време, ще работи за ближните си. И най-после, колкото свободно време му остане, ще го употреби за себе си. Следователно, в живота на ученика на първо място седи Бог, на второ място – неговия ближен, а на трето място – той сам. Докато постъпва по този начин, той никога няма да се натъкне на противоречия, били те външни или вътрешни. Мнозина ще възразят, че човек трябва да задоволи и своите желания. Аз пък казвам: не се стремете преждевременно да задоволите своите желания, Защо? Защото във всяко преждевременно задоволяване на човешките желания се крие известна отрова. Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се реализират на определеното за тях време. Ученикът трябва да знае това нещо! Знанието, светостта, силата няма да дойдат в един момент. Те идват постепенно и се придружават с радост и веселие за човешката душа. Душата знае, как се придобиват великите неща, и затова тя има търпение да чака.

По-долен от ангелите,
НБ - София, 23.10.1927г.