Сегашните хора, сегашната култура от много желания се изтощават. Желанията изтощават, както многото растения на една почва изтощават почвата - растат и не дават плод. Така и хората, когато техните желания станат чрезмерни - може да растем, но плод няма да дадем. Следователно по-малко желания - по-голямо пространство, за да могат нашите желания да се реализират. По-малко мисли, за да могат мислите да се реализират, понеже една мисъл не може да се реализира, ако няма зад себе си едно силно желание. Съществува един закон: зад силните мисли живеят силните желания. Тия, силните желания, са се подхранвали от силните мисли. Някой казва: „Може ли да се явят желания без мисли?" Ако вие отсечете мисълта, когато желанията не се подхранват от ума правилно, тогава се образува онова състояние, което се нарича „разсеяност" - тогава няма идея. Мисля си, но няма връзка между мислите. Всичко е объркано, няма никаква определена мисъл. Всякога, когато желанията са естествени, веднага по този Божествен закон вливат се в човека, тогава мислите текат по правилен начин.