Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения. Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът обаче не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на небето. Докато човек е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума. Като отиде на небето, между ангелите, там е обратно: умът ще помага на сърцето. Там умът е по-стар от сърцето.