Когато се спомене името Божие, моментално трябва да настане абсолютна тишина. Душите и сърцата на всички хора трябва да се изпълнят с благоговение и свещен трепет.

В разумния човек погледът не е раздвоен. Раздвоеният поглед говори за някакво болезнено състояние в човека. Ето защо, всеки трябва да внимава да не изпадне в такова състояние. Раздвояването на погледа зависи от проникването на две противоположни мисли в ума на човека. Казано е в Писанието: „Двоеумният е непостоянен в своите пътища“. Всеки трябва да се стреми да има строго определено, свещено убеждение. Той не трябва да мисли днес по един начин, утре – по друг начин. За всяко нещо човек може да мисли само по един разумен начин. Разумният начин на мислене е принципен начин. Принципът, по който може да се прояви живота, е един; обаче законите и силите, които действат в живота, са много. За пример, като дойдете до въпроса кой е създал живота, има само един отговор: „Бог е създал живота“. Казано е: „Аз съм пътят, истината и животът“. Значи има един принцип, едно начало: Бог е живот. Зададе ли си въпроса кой е създал Бога, човек вече се намира пред пропаст, в която неизбежно ще потъне. Който се е осмелил да борави с този въпрос, той е опитал дълбочината на тази пропаст. Свещено нещо е Божието име! Когато се спомене името Божие, моментално трябва да настане абсолютна тишина. Душите и сърцата на всички хора трябва да се изпълнят с благоговение и свещен трепет. Когато някой каже за нещо, че такава е волята Божия, всички неразрешени въпроси трябва да се разрешат. Всеки трябва да поддържа името Божие и волята Божия в света! Вън от тия две неща всичко друго е преходно.

Забравената дума,
ООК - София, 27.4.1927г.