Всеки момент в живота си човек трябва да знае къде се намира и какво го очаква.

Един млад човек пише на приятеля си: „Аз те обичам, защото искам да обичам, без да настоявам за твоята любов“. Казвам: „Прав е този млад човек“. Принципът се заключава в това: Да обичаш и да не изискваш от другите да те обичат. Обаче защо трябва той да пише това писмо на приятеля си? Не може ли да обича, без да изисква от приятеля си отговор на своята любов? Значи този млад човек се е намирал под влиянието на закона на необходимостта. Да напише писмото, това не зависеше от неговата съзнателна воля. Написването на писмото представлява падане в живота. Докато не беше написал писмото, той беше на покрива отгоре и от него зависеше да се хвърли от покрива, или да не се хвърли. Писането вече е един несвободен акт. Това значи, че писмото се пише без волята на човека. Който пише писмо с такова съдържание, той пада. Това е научно обяснение. Щом падне, той ще се контузи някъде. Но след това пък ще дойде подскачане. Ако на такова писмо не се отговори, знайте, че то не е хубаво написано; от единия до другия край е фалшиво. След това пък ще съжалявате, че сте написали писмото. Ще съжалявате, разбира се, защото сте се хвърлили от високо. Ако не разбирате дълбокия смисъл на това нещо, вие ще изпаднете в друга крайност и ще кажете: „Тогава не трябва да пишем никакви писма“. – Не, искате или не искате да пишете, това не зависи от вас. Щом напишете едно писмо, ще признаете в себе си, че сте паднали не по своя воля. Защо? Защото едно сте писали, а друго излиза. Поетът се вдъхнови, напише нещо и казва: „Аз написах това стихотворение“. Не, той не говори истината. Той е възприел една чужда идея, която предава за своя. Това е заблуждение. Да се заблуждава с обикновено съзнание човек, това е в реда на нещата, но ученикът, който търси пътя на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, не трябва да се заблуждава. Той тръгва да търси други методи за работа и приложение. Ученикът трябва да разбира своите състояния, да бъде господар на своите движения. Ако клати главата си нагоре-надолу, без да съзнава защо прави това, той пада. Ако се съмнява, ако се обезсърчава, ако е недоволен от живота си, той пада. Следователно всеки момент в живота си човек трябва да знае къде се намира и какво го очаква. Някой казва: „Не падам само аз, всички хора падат“. – За тебе е важно, като паднеш, колко ще се контузиш. Всяко падане носи свои последствия. Вие знаете, че празни пространства в природата не съществуват. Следователно, където паднете, вие все ще предизвикате някакво сътресение, заради което непременно ще ви държат отговорни. Кой би желал да хвърли някой човек от къщата му само затова, че се оплаквал от живота си? Всеки знае, че за такава постъпка ще носи голяма отговорност. Ето защо, както човек носи отговорност за своето физическо падане, така също той носи отговорност за своите паднали мисли, чувства и желания. Според окултистите този закон е един и същ и за физическия, и за духовния свят.

Принципи на нещата,
ООК - София, 4.5.1927г.