За да разчита на своето мнение, човек трябва да бъде искрен в себе си: нито да се подценява, нито да се надценява.

Първото нещо, което се иска от човека, е да има вътрешна свобода – никого да не ограничава: нито себе си, нито ближния си. Иска ли да чуе мнението на някого, човек трябва първо да се вслуша в себе си. Най-добрият авторитет за човека е той сам. Като свърши проповедта си, нека се обърне към себе си и се запита: Добре ли проповядвах днес? Той ще чуе гласа на своя вътрешен слушател, който ще му каже: Днес говори добре, или днес не говори добре. И ученият може да чуе собственото си мнение за своята книга. Не е нужно да чакаме някой отвън да се произнася за нас. За да разчита на своето мнение, човек трябва да бъде искрен в себе си: нито да се подценява, нито да се надценява. Като човек, ти не можеш да бъдеш нито най-добър, нито най-учен, нито най-свят. Каже ли човек за себе си, че е най-добър, това подразбира, че е дал път на Божественото начало в себе си да се прояви. Иначе, като обикновен човек, оставен на своите собствени сили, той не може да се прояви като най-добър.

Точност,
ООК - София, 4.6.1930г.