Като дава непрестанно от себе си, най-после и той се уморява и се отдръпва.

Защо е нужно човек да бъде най-добър? Знаете ли, какво е положението на най-добрия човек? Той е изложен на големи страдания. За да понесе тия страдания, той трябва да носи в себе си качествата на най-добрия човек. И най-лошият човек е изложен на големи страдания. Добрият трябва да има сили в себе си, да отговаря на нуждите и изискванията на хората. Като дава непрестанно от себе си, най-после и той се уморява и се отдръпва. Естествено е човек да се умори и да пожелае да си почине. Само Бог, само Божественото в човека не се уморява. Щом човек престане да дава, хората казват, че е станал лош. Не е лош, но е изморен. Виждате, че някой човек носи на гърба си едного. Докато го носи, той минава за добър. Свали ли го от гърба си, той минава за лош. Това не е прав начин на мислене. Това са криви заключения. Не е лесно да се определи, кой човек е добър и кой – лош.

Точност,
ООК - София, 4.6.1930г.