Като обича, човек все ще изпита омразата на хората, но сам не трябва да мрази.

В който дом влезе омразата, тя всичко ще помете. Единствените хора, от които не остава никакъв помен, това са хората на омразата. Някой казва, че мрази. С това, той иска да каже, че е свободен да се проявява, както желае. Ако иска, той може да изпита омразата на хората, но сам не трябва да мрази. Като обича, човек все ще изпита омразата на хората, но сам не трябва да мрази. Да мразиш, значи да изневериш на себе си, да изневериш на цялото човечество. Колцина от вас сте свободни от омразата? Кой човек може, като кажат нещо лошо за него, или за веруюто му, да не се обиди, да не прояви омразата си? Има такива хора, но те са малко. Повечето хора, като ги обидят, веднага се нахвърлят върху тия, които са ги обидили, и търсят начин, как да им отмъстят. И след това, ще се молят на Бога, да махне този изедник от земята, да се освободят от него. Защо да не се помолят за този човек, да му помогне Бог - да познае любовта, да преобрази живота му? Трябва ли да искат от Бога - да отнеме разума за този човек, да излее съдържанието му, да обезсмисли живота му? Какво ще стане с тях, ако друг някой се помоли - и на тях да се даде същото нещо?

Достоен,
НБ - София, 9.6.1929г.