Някои християни се хвалят с това, че Господ ги слушал всякога. За каквото се помолят, веднага им се давало. Когато казвате, че всичко, за което сте се молили, ви е дадено, то е, защото Бог ви е дал всичко това още като сте се родили. И сега като се молите, всичко си иде само по себе си. Веднъж обещал, Господ не изменя на обещанията си. Ако някой мисли, че е получил нещо, защото се е молил, той се лъже. Казва някой: Помолих се и ми се даде. Обаче, след два-три деня, пак се моли, но ни глас, ни услишание на молитвата му. Друг казва: Помолих се за един болен и той оздравя. – Добре, помоли се, сега, за друг болен. – Молих се, но не оздравя. Не зная, как да се моля за него. – Значи, още не е дошло времето за този болен да му се помогне. С празни думи, работите не се уреждат. Мнозина казват, че всичко, каквото са помислили, е станало. Има учени, които твърдят същото. Те казват: Каквото човек помисли, всичко става. – Това е криво тълкуване на закона. Този закон трябва да се изрази в следната формула: Доброто, което човек помисли и пожелае, да стане. Тук законът е предаден в положителен смисъл.