Парите са необходими като елемент в живота, да внесат известен подтик в човека.

Двама стари светии спорили върху въпроса, дали наистина, каквото човек помисли, може да стане. Единият от тях настоявал, че каквото човек помисли, става. Другият отричал тази теория. Един ден, първият светия излязъл из града, да свърши някаква работа. Вторият останал у дома и решил да наготви боб. Той сварил боба, но съзнателно не турил в него сол, с което искал да докаже на приятеля си, че нещата не стават само с мисъл. Като се върнал светията от града, седнал с приятеля си на обяд и започнал да яде. – Защо бобът е безсолен? – Нищо от това. Помисли само, и бобът ще се осоли. Често, някои религиозни хора поддържат идеята, че и без пари може да се живее. – Не е всякога така. Животът се нуждае от осоляване. Осоляването не е нищо друго, освен опаричване. При сегашните условия, хората се нуждаят от пари, като средства за живеене. Парите осоляват живота. Ако посолите боба толкова, колкото е нужно, той става приятен, вкусен за ядене; ако не го осолите, той не може да се яде. Животът представя гърне, в което се вари боб. На боба, който се вари в гърнето, т.е. в живота, ще турите толкова сол, толкова пари, колкото да стане по-приятен. Какво ще стане с вас, ако турите в гърнето на живота повече сол, т.е. повече пари, отколкото трябва? Ако вие станете милионери и всеки се стреми да ви ограби, къде е щастието ви тогава? Парите са необходими като елемент в живота, да внесат известен подтик в човека. Когато говорим за богатство, за пари, ние подразбираме онази чиста материя, която е необходима за функциониране на идеалния живот на хората.

Достоен,
НБ - София, 9.6.1929г.