Аз наричам молитвата да хванете туй голямото изобилие, каква благост към всички има Господ.

Аз считам молитвата, да се молиш в правата смисъл - да се спреш да помислиш за Бога, за онова разположение, което той има към всичките хора, всички тия същества - един доволен, друг недоволен, изпращат мислите си и веднага той обръща внимание на едните и на другите. Господ свърши своята работа, създал вселената и му остава време пак с тия грешници на земята и на тях - на този, на онзи, да услужи. Аз наричам молитвата да хванете туй голямото изобилие, каква благост към всички има Господ. Той седи и урежда работите. Ние ги разваляме, а той всяка сутрин като погледне, светът е уреден. После пак ние разбъркваме, той урежда, урежда, урежда. Ще се спреш, да може да оправиш ума си, да може да схванеш благостта на Бога, неговата Любов, неговата Истина, неговата Мъдрост. Това е свещен момент, свещен трепет в молитвата. Него ден този образ да седи в ума ти, да гледаш, както Бог гледа. И целия ден Божието благословение ще бъде с тебе. Ти си свързан с него. Ако ти кажеш: Бог, той всичко може да направи, то не е молитва. Като кажа, Бог всичко може да направи, но да почувствам в душата си свещения трепет как всичките хора се радват. Ще почувствам радостта на майката, която родила детето. Ще почувствам радостта на болния, който оздравял. Ще почувствам радостта на сиромаха, на който някой дошъл и му направил едно добро. Навсякъде да почувствам как се радват от тия блага, които Бог дава. После ще почувствам радостта на този, който се е молил. Значи ще вляза в туй свещено единство. То е молитвата. Сега аз казвам, не критикувам, но тъй както се молите, тъй не се моли. Казвам, и то е хубаво моление. И да се моли човек, и то си има своето място.

Проява на Любовта / Чувството на любовта,
ООК - София, 8.1.1930г.