Пей в себе си, и не бой се. В края на краищата пението ще предизвика ония хубавите чувства.

Когато вие се намирате в трудно положение, в което не можете да разрешите някой въпрос, какъвто и да е той, пейте. Ама не знаем какъв ще бъде резултатът, пей. Болен си, пей. Пей в себе си, и не бой се. В края на краищата пението ще предизвика ония хубавите чувства. Природата е отзивчива, и пението е зов на природата. Ти, като пееш, ще предизвикаш природата. Защото вие си тургате такова предубеждение, вие казвате човек при болест трябва да бъде сериозен. Та нима онзи певец на сцената не е сериозен? Той, когато пее, и как още е сериозен. Той има един страх, че може да не изкара пението си така хубаво. Но все таки той пее. Та казвам, пението в природата е една норма, с която се регулират функциите. Що е пението? Пението е метод, с който природата регулира управлението на функциите на физическия живот, на силовия живот на духовния човек. А това е вече едно спомагало за самия човек. Сега в музиката пението се отличава с това всички онези хора, които развиват пението, са разумни. Или не може разумен да бъде човек, който няма музика. Той може всичко да има, но за мъдрец не може да бъде, и поет не може да бъде. У всички даровити хора, талантливи, гениални хора музикалното чувство у тях е било развито. Онези хора, които нямат развито у себе си музикално чувство, те могат да бъдат донякъде учени хора, но идейни хора те не могат да бъдат, те именно нямат това, което природата изисква.

Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека,
МОК - София, 10.1.1930г.