Ако човек сам не може да се справи с болестите и с мъчнотиите, никой друг не може да му помогне.

Докато живеят със старите си разбирания, хората неусетно ще се намерят пред старостта и ще започнат да се оплакват, че краката им не държали, че очите им отслабнали и т.н. Като не могат сами да си помогнат те търсят лекари. Достатъчно е малко да заболеят от глава, гърди, стомах, очи, за да се предадат в ръцете на лекарите. Рече ли им някой, че и с вяра могат да се лекуват, те веднага се противопоставят. Да вярва човек в Бога и да уповава на Него, те считат това за заблуждение. Който върви в правия път на живота, той е здрав човек. Дойде ли болестта при него, той я приема приятелски, разговаря се с нея, слага й трапеза, да яде и пие. Като се нахрани и напие добре, той заповядва на слугите си да я вържат здраво и изнесат далеч някъде в гората, там да я развържат и освободят. Ако човек сам не може да се справи с болестите и с мъчнотиите, никой друг не може да му помогне. Затова е казано: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ".

Блажени са очите и ушите,
НБ - София, 27.10.1929г.